Ако сте взели решение да закупите луксозен модел автомобил, вероятността той да дойде при вас с пневматична система на окачване е повече от 90%. Напълно сигурни сме в това си изказване, тъй като с този тип окачване се оборудват фабрично почти всички серии на луксозни и премиум автомобили през последните години.
Нека започнем отначало с отговор на въпроса: „Какво е пневматично окачване?”
Първо, това не е отделен вид система на окачване и в чиста форма може да съществува единствено на теория. На практика обаче, пневматичното окачване функционира в комбинация с други видове окачвания като тип Макферсон, Multilink, хидропневматично, адаптивно и други.
Нарича се пневматично или въздушно, тъй като вместо пружина или листов ресор, функцията на еластични елементи изпълняват херметически възглавници, които са пълни със сгъстен въздух.
Големите предимства на този тип окачване са комфортът, който осигурява на водача и пътниците в превозното средство, по-правилното разпределение на тежестта, плавния ход и безопасността по време на пътуване.
С този тип система на окачване са оборудвани камионите, автобусите и други тежкотоварни превозни средства, като при камионите системата е малко по-сложна и е комбинация от пневматично окачване и въздушна спирачна система.
При леките превозни средства това окачване се монтира фабрично (за сега) единствено при луксозните и премиум моделите автомобили като Audi, Bentley, BMW, Lexus, GM, Ford, Land Rover, Mercedes - Benz, Ssang Yong, Subary, Volkswagen и други, като някой от производителите на луксозни автомобили разработват собствени пневматични системи за окачване като Airmatic Dual Control на Мерцедес например.
Това са най-важните елементи от окачването, тъй като благодарение на тях може да се постигне поддържане на определено ниво на тялото на автомобила спрямо пътя. Това става възможно като се променя налягането и обема на сгъстения въздух, който се намира в тези елементи.
Пневматичните еластични елементи могат да бъдат с вграден амортисьор и тогава се наричат пневматични подпори или да бъдат монтирани отделно. В зависимост от производителя, към тях могат да бъдат добавени пневмоакумулатори, клапани за остатъчно налягане и т. н., и т. н.
Основната задача на този т. нар. модул е да осигурява нужното количество въздух към еластичните елементи. Обикновено модулът включва компресор, изсушител, мотор (електрически) и електромагнитни клапани.
Приемникът представлява нещо като резервоар за въздух, който спомага за регулирането на пътния просвет при шофиране при ниска скорост, без да се налага да се включва компресора. Освен това приемникът може да регулира настройката на височината на каросерията, когато колата е на паркинг.
Пневматичните еластични елементи и модулът за въздух се контролират от специална система за управление, която включва входни датчици, сензори, управляващ команден блок и изпълнителни механизми.
Входните датчици и сензори следят за нивото на корпуса на автомобила, температурата на компресора, налягането в системата и други. Събраната информация се трансформира в електронни сигнали, които се подават към блока за управление, който от своя страна „нарежда” на елементите на окачването как да променят работния си процес (ако това се налага).
Автоматичната поддръжка на нивото на тялото на колата (камиона) се извършва без значение какво е натоварването на превозното средство. Датчиците и сензорите измерват нивото непрекъснато и сравняват получените резултати със зададената стойност. Ако се засече някакво разминаване в показанията, блокът за управление включва необходимите изпълнителни механизми, които повдигат или спускат превозното средство.
Промяната на височината обикновено е на три нива: високо, ниско и номинално. Номиналното най-често се използва при обикновени първокласни или второкласни пътища, където скоростта може да достигне в някой случаи до 100 км./ч.
При шофиране по магистрала, където допустимата скорост може да е по-висока се прилага ниското ниво, а при шофиране по третокласни и неравни пътища автомобилът се вдига възможно най-високо, за да може да преодолее безпрепятствено дупките и неравностите по пътната настилка.
Нивата на височина могат да се зададат ръчно от водача чрез натискане на съответния бутон от контролното табло или могат да бъдат променяни автоматично. Промяната на нивото на тялото на автомобила в зависимост от пътната настилка и от скоростта, осигурява на превозното средство необходимата му.
Заедно с промяната на височината, въздушната система позволява да се променя и твърдостта на окачването в зависимост от условията на шофиране.
Тези две разновидности са максимално опростени (което не означава, че са евтини) и се монтират единствено на заден мост. Обикновено с подобни пневматични системи се оборудват камиони или големи кросоувъри. Най-често тези системи се комбинират с окачване Multilink, но работят добре и с MacPherson.
Тази система е скъпа, сложна за монтаж, но за сметка на това е най-ефективната. Инсталира се на всяко едно от колелата на колата, което дава възможност за по-гъвкаво управление на просвета, постигане на по-добра аеродинамика и по-добро управление на скоростта. Това е и причината, поради която въпреки високата си цена, този тип пневматично окачване е предпочитано за монтаж както на луксозни леки автомобили и кросоувъри, така и на спортни автомобили.
През студените месеци пневматичното окачване работи с ограничение, тъй като минусовите външни температури оказват негативно влияние на сгъстения въздух, който се намира във възглавниците. (Важно е обаче да подчертаем, че това са възможни проблеми, които евентуално могат да възникнат при температури много под нулата и то основно в региони, където зимата си е истинска зима. В нашия регион подобни проблеми са изключително рядко срещани.)
Въпреки, че една голяма част от водачите считат, че този тип окачване е продукт на нашето съвремие, то се е появило преди доста години - още в средата на 20 - ти век.
Първият автомобил за масово производство, който е бил оборудван с подобно окачване е Citroen - DS - 19. Това се случило през 1955 г. и особеното е, че на всички колела на модела били монтирани регулируеми пневматични пружини. (Интересното е, че и до днес има модели на Ситроен, които слизат от производствената линия с телескопични пружини).
През 1957 г. американската Cadiliac Eldorado била снабдена с пневматично окачване, което се различавало от френското по това, че въздушните пружини вече били оборудвани с гумени обвивки.
След Ситроен и Кадилак през 1961 г. и Мерцедес използвали подобно окачване в Mercedes - Benz 300 CE, но малко след това интересът на производителите към гумено - карданните черупки при леките автомобили спаднал и разработките по пневматичното окачване силно намалели.
Интересът към този тип окачване се възродил с навлизането на новите технологии и появата на възможността за комбиниране окачването с модерни електронни системи за управление.
Както споменахме още в началото, първоначално пневматичната система била въведена при тежкотоварните машини и камиони, а през последните години все повече модели луксозни автомобили се оборудват с последно поколение пневматично окачване.
По принцип, всичко е възможно и ако толкова държите да смените конвенционалното окачване с пневматично можете да го направите, но специалистите не препоръчват подобна смяна. Не я препоръчват, тъй като, за да смените изцяло окачването с въздушно, първо ще ви струва доста пари, за да го закупите, второ - ще трябва да закарате колата на сервиз, където, за да ви го монтират ще ви струва също голяма сума.
Вместо да си създавате толкова много проблеми и да харчите толкова големи суми, за да смените окачването на старата си кола с пневматично, ще ви е по-изгодно просто да се замислите за покупка на чисто нов автомобил, който има фабрично въздушно окачване.