Окачването на автомобила е един от най-важните елементи от шасито, чиято основна задача е да осигури стабилна и сигурна връзка между пътното платно, колелата и тялото на превозното средство. Функциите, които изпълнява всеки един вид окачване са три:
Окачването на автомобила е система, която се състои от няколко основни компонента, които присъстват при всички видове окачване:
Тези елементи осигуряват връзката и прехвърлянето на сили към тялото на автомобила и определят движението на колелата спрямо каросерията на превозното средство. Водещи елементи са всички видове лостове: надлъжни, напречни, двойни и т. н.
Това са елементи, които служат като вид буфер между неравностите на пътната настилка, по която се движи автомобила и каросерията на превозното средство. Те са първите, които възприемат неравностите от пътя и ги прехвърлят към каросерията. Към еластичните елементи на окачването спадат спиралните пружини, торсионните пръти, листовите ресори, тампоните и други.
Амортисьорите имат за основна задача да намалят вибрациите, предизвикани при съприкосновението на колелата с неравностите по пътя, да осигурят комфортно возене на пътниците в автомобила и да направят пътуването и спирането възможно най-гладко. Амортисьорите биват основно два вида - маслени и газови.
Представляват най-грубо казано шини, които имат за задача да свържат двете колела на колата от една и съща ос. Стабилизиращите щанги се монтират с помощта на подпори.
Към крепежните елементи спадат метални втулки, сачмени лагери, безшумни блокове и т. н., и т. н.
За да стане по-ясно какво е окачване на автомобил, нека видим някой от видовете окачване, които се използват в съвременните превозни средства.
При зависимата система на окачване колелата от двете страни на превозното средство са свързани и работят заедно. Обикновено този вид окачване включва солидна ос, която е разположена по цялата ширина на рамката на автомобила. Двете колела са свързани посредством тази ос, което означава, че работят като двойка и изпълняват еднакви функции. Казано по друг начин, ако едното колело завие в някаква посока, другото колело ще го последва.
Зависимото окачване е изключително здраво, но не е много подходящо за леки автомобили. Обикновено подобно окачване се използва при тежкотоварни камиони, SUV или джипове 4 х 4, за които се предполага, че ще бъдат използвани по неравни терени.
При системите за независимо окачване няма мост, който да свързва колелата по двойки. Вместо това, всяко колело има различна реакция спрямо пътните условия. Това означава, че ако едното колело срещне неравност по пътя, това няма да се отрази на другото колело.
За разлика от зависимото окачване, което е доста по-твърдо и не е много подходящо за градски условия, независимото осигурява доста добър комфорт на пътниците в колата. Това е и основната причина с независимо окачване да се оборудвани повечето съвременни автомобили.
Това е една от най-често срещаните системи за окачване при леките автомобили. Дизайнът на Макферсон е много опростен и най-общо казано представлява комбинация между амортисьор и спирална пружина, които работят заедно в екип.
Този вид окачване е използвано за пръв път в автомобилите Форд през 50 - те години на XX век, а малко по-късно става едно от най-широко използваните автомобилни окачвания. Въпреки, че Макферсон може да се монтира и при задното окачване, обикновено се използва основно при предно окачване.
Системата Макферсон дължи своята популярност заради предимства като прост дизайн, ниски производствени разходи, отлична поддръжка, по-малък обем и други.
Особеното при този тип окачване е, че на всяка страна на оста са разположени два надлъжни лоста, които са комбинирани с напречно разположени еластични окачващи елементи.
Предимствата на двураменното окачване са компактността му и комфорта, който осигурява на пътниците в автомобила. Недостатъците му са, че има сравнително голяма маса, с което увеличава теглото на автомобила и че при среща с препятствие са възможни промени на параметрите на междуосието.
Този тип независимо окачване използва две полуоси вместо една непрекъсната. Всяка полуос е закрепена за шасито с помощта на панта. Особеното при този вид окачване е, че при препятствие, колелото винаги запазва своето перпендикулярно разположение спрямо осите. Окачването с люлеещи се оси се използва основно за задния мост на превозни средства със задно задвижване.
Предимствата на този вид автомобилно окачване са простия дизайн, ниските разходи, които се изискват за поддръжката му и ниската цена. Недостатъците са големите колебания и недобрият контрол на управлението, ако скоростта се увеличи над 60 км./ч.
Многоточковото окачване е тип автомобилно окачване, при което има три или повече странични рамена и едно или повече надлъжни рамена. Този вид окачване е доста популярен, тъй като осигурява отлично водене на колелото и голяма стабилност при завой. Многоточковото окачване може да се монтира на предната ос, но най-често се използва на задния мост.
Този тип окачване се дели на няколко под типа (пружинен, усукващ, пневматичен, хидропневматичен) в зависимост от използваните еластични елементи. Общата характеристика при всички под типове на това окачване се състои в наличието на предни лостове, които с външните си краища са подвижно свързани с тялото или рамката на превозното средство, а вътрешните са свързани с шарнирни съединения (при предно окачване) и с панти (при задно окачване).
Предимствата на този вид окачване са и структурни, и функционални. Дизайнът му е уникален с това, че всички негови елементи могат да бъдат прикрепени към специална напречна греда, което позволява при ремонт цялото окачване да бъде бързо свалено.
Функционалното му предимство е, че дава възможност геометрията му се бъде променена и да бъдат извършвани настройки по него. Този вид окачване се използва най-често при спортните и състезателните автомобили, тъй като допринася за по-добрата управляемост на автомобила.
Това са някой от основните видове и под видове на окачването, с което надяваме се стана малко по-ясно какво е окачване на автомобил.
Ако по време на шофиране започнете да усещате, че при всяка малка неравност на пътя колата ви не се държи по-обичайния начин, това най-вероятно означава, че имате проблеми с амортисьорите.
Окачването не е наред, ако при завой усетите, че автомобилът се „носи” или „дърпа”. Това означава, че амортисьорите вече не могат да поддържат тялото на превозното средство срещу центробежните сили при завой, а това увеличава риска от загуба на управление и преобръщане.
Когато амортисьорите са износени и натиснете спирачките, автомобилът не спира по обичайния начин, а сякаш се „гмурка”. Това е доста опасно, тъй като може да повлияе на способността ви да спрете безопасно.
Ако забележите, че някоя от гумите е по-изтъркана от останалите, това обикновено е симптом, че окачването на колата не е наред.
Откривате ли мазни петна на асфалта под автомобила си, това е ясна индикация, че окачването не е наред и имате проблем с амортисьорите.
Най-лесно (и най-разумно) би било просто да посетите сервиз и да поискате да направят диагностика на окачването, ако нещо по него ви притеснява. Но ако искате да се справите сами, можете да извършите проверката и сами.
Когато проверявате предното окачване, първо трябва да проверите прашниците и гумените части на окачването и едва след това да продължите проверката с останалите елементи. Внимателно проверете гумените уплътнения - те не трябва да бъдат повредени, скъсани или износени.
Обърнете внимание на амортисьорите като огледате за изтичане на масло или износване. За да сте напълно сигурни, можете да тествате амортисьорите като натиснете колата няколко пъти силно така, че да се залюлее. Ако след като спрете да натискате колата спре да се люлее след първия - втория път, това означава, че амортисьорите са наред, но ако продължи, тогава с тях нещо не е наред.
Огледайте добре и пружините. При силно износване, те потъват и колата става „по-ниска”, което е сигурен знак, че пружините са амортизирани и трябва да бъдат сменени.
За да диагностицирате проблем с кормилната рейка просто трябва да завъртите волана. Ако волана се върти прекалено трудно или прекалено лесно, това означава, че най-вероятно направляващата втулка е износена.
Кормилните пръти също се проверяват чрез въртене на кормилното управление. Тук ще ви е необходим асистент, който да върти волана, а вие да наблюдавате как се държи кормилния прът.
Най-лесно можете да диагностицирате колесния лагер, тъй като по време на движение той издава силен и равномерен шум.
Тъй като основната част от компонентите са концентрирани в предното окачване, задното е доста по-лесно за проверка. Ако автомобилът ви е със задното зависимо окачване, в него няма нищо критично и то рядко създава проблеми, но за ваше успокоение можете да проверите тихите блокове. Ако окачването ви е независимо, устройството му е малко по-сложно, но и при него няма нищо фатално.
Ако не сте напълно уверени, че можете да се справите с проверката на окачването, ние ви съветваме да се обърнете към специализиран сервиз, където механиците разполагат с необходимата тестове апаратура и могат да извършат пълна диагностика на предно и задно окачване и ако се налага подмяна на някой от елементите по окачването, те да бъдат сменени своевременно.