Запалителните свещи са едни от най-важните компоненти от системата за запалване на вашия автомобил. Всъщност, ако те не функционират правилно, вероятността да не можете да запалите колата си е доста голяма.
Двигателят, който се намира под капака на автомобила ви е забележителна машина, която може да превърне енергийния източник (бензина) в кинетична енергия. За да го направи обаче се нуждае от начин, чрез който да освободи потенциалната енергия и да я превърне в кинетична. Това става чрез процеса на вътрешно горене.
А запалителните свещи доставят искрата, която възпламенява въздушно - горивната смес, създавайки експлозия, която кара двигателя ви да възпроизведе мощност (да запали и вие да потеглите с колата). Тези малки и на пръв поглед доста невзрачни свещи създават дъга от електричество през два отвода, които не се допират, но са достатъчно близо един до друг така, че електричеството да може да се прехвърли и да създаде нужната за запалването искра.
Устройството на свещите е сравнително просто и включва централен, основен електрод, контактен прът (електрод за “маса”) и изолиран корпус.
Той осигурява свързването на свещта с елементите на системата за запалване Връзката може да бъде от два типа: фланец тип SAE или резба M4.
Този елемент обикновено играе ролята на катод. Диаметърът му се определя от материала, от който е изработен и може да бъде в диапазона от 0,4 до 2,5 мм.
Основният (и евтин) вид свещи, които се предлагат на пазара са с централен електрод със сърцевина от мед и обвивка от легирана стомана. Външната, обвивка на електрода се загрява бързо, като същевременно осигурява бърз и надежден старт на двигателя и стабилна работа в начален етап. Медта пък интензивно отделя топлина по време на работа.
За да се увеличи живота на запалителните свещи и за да се повиши устойчивостта им на корозия, съвременните свещи се произвеждат от сплави от стомана и редкоземни или благородни метали. В зависимост от това какъв рядкоземен или благороден метал е вложен в централния електрод те се наричат платинени, иридиеви и т. н., и т. н.
Контактния и централния електрод на свещта за запалване са поставени в затворен корпус, който изпълнява функцията на електрически изолатор и осигурява зададената температура на запалителната свещ. Изолаторът е изработен от огнеупорна керамика, а за да се подобри електрическата изолация от вътрешната си страна е оребрен.
Една от характеристиките, по които се различават видовете свещи е техният дизайн. Според него те се делят на:
Според вида материал запалителните свещи могат да бъдат:
Централният електрод на този тип свещи е от сърцевина от мед, покрита с никелова сплав. Електродът на медните запалителни елементи е с по-голям диаметър от всички останали видове запалителни свещи, поради което се нуждае от по-голямо напрежение, за да произведе искра. Свещите от този материал нямат дълъг експлоатационен живот, поради което почти не се използват в превозните средства, които шофираме днес.
Иридиевите свещи имат централен електрод с по-малък диаметър и имат нужда от по-малко напрежение, за да произведат искра. Освен това иридия като материал е много по-твърд и издръжлив, което удължава значително живота на свещта. Този вид запалителни свещи все по-често се използват при съвременните автомобили. Единственият им минус е по-високата цена.
Този вид свещи приличат на медно - никеловите с тази разлика, че на централния им електрод има диск от платина, вместо от никелова сплав. Освен това генерират повече топлина, което намалява натрупването на въглерод. Единичните свещи имат и дълъг живот (близо 100 000 мили). Минусът им е, че към момента все още са доста скъпи.
Различават се от единичните платинени по това, че имат платинено покритие както на централния електрод, така и на страничния. Този вид свещи са изключително ефективни, надеждни и дълготрайни. Минусът им е високата цена.
Този диапазон или т. нар. “топлинно число” се отнася до температурата на върха на свещите, където се намира празнината. Според този диапазон запалителните свещи се разделят на “горещи” и “студени”.
За щастие, не се налага запалителните свещи да се сменят често и обикновено трябва да изминете доста километри, преди да се наложи да ги смените. Производителите посочват в документацията на колата на колко километра трябва да бъдат подменени, като смяната зависи какво от вида им, така и от типа двигател.
Така например, ако вашето превозно средство е снабдено с медни свещи, препоръчителната им смяна е на около 30 000 мили. Ако обаче имате платинени или иридиеви свещи с удължен живот, тогава смяната им може да стане наложителна и след 100 000 мили.
Разбира се, освен да се консултирате с данните от сервизната книжка, трябва да извършвате и регулярна проверка на свещите. Ако забележите следните неизправности по тях, смяната им е задължителна:
Ако запалителните свещи са износени или ако отдавна е минало времето за тяхната смяна и продължите да карате колата си, много скоро ще установите, че:
Единственото, което можете да направите, за да подобрите за малко ефективността на свещите е да ги почистите, ако са “зацапани”. Но дори и да го направите, щом веднъж са се зацапали, това означава, че някъде има проблем и искате или не, трябва да помислите за смяната им.
Ако сте на “ти” с механиката и ако свещите са на видно и леснодостъпно място, можете да ги смените и сами. Смяната им не е особено трудна, а инструментите, които са ви необходими са базови. Ако обаче не сте сменяли до сега свещи и не сте много наясно какво правите, по-доброто решение е да оставите смяната им на специалистите.
В мига, в който завъртите ключа за запалване ще усетите огромната разлика между старите, износени свещи и новите. Вече няма да се ядосвате, че колата пали трудно и ще потегляте с едно завъртане на ключа.
Според изследвания относно връзката между износените свещи и разхода на гориво, когато свещите са износени и не работят както трябва, разходите за гориво се повишават с над 30%. Това означава, че когато запалителните свещи са в добро състояние (или нови) ще намалите значително разходите на гориво.
Правилно функциониращите свещи не само намаляват разходите за гориво, но и благодарение на тяхната работа във въздуха се отделят по-малко вредни газове.